Wolverine Airsoft: Inferno Gen 2

[Fisher]

След като PolarStar върнаха интереса към електро-пневматичните еърсофт платформи с техния Fusion Engine, беше въпрос на време други ентусиасти да яхнат гребена на вълната на готово. През лятото на 2014-а конкуренцията в този нарастващ сегмент рязко се увеличи с включването на новаците от

с едно доста интересно предложение - SMP, за чиято последна итерация (Inferno Gen 2) ще стане дума в следващите редове .

Тази все още очакваща патент платформа носи името си от основната концепция на Рич Лорт, човекът стоящ зад нейната разработка, а именно - Single Moving Part, една-единствена движеща се част - нозълът.

Опит за закачливо хапане по врата на PolarStar, в чийто Fusion Engine и неговия по-малък брат F2, има (о, боже!) две движещи се части - попет вентила и нозъла. Факт, толкова стряскащо неправилен според Wolverine Airsoft, че те едва ли не построяват цялата си маркетингова стратегия за налагане на техните продукти върху него. От практична гледна точка, броят на движещите се части при НРА платформите няма никакво отношение към консистентността, точността и групираността на стрелбата, но нали затова плащат на маркетинга…

Няма да превеждам хвалебствените им преувеличения от сайта или опаковката,

защото за обикновения еърсофтър са важни по-прости и практични въпроси:

1. Колко струва?
2. В каква реплика може да се сложи?
3. Ако нещо му се счупи, какво правим?
4. Ще ми къса ли нервите, докато го ползвам?

Преди да преминем към отговорите нека все пак с две-три изречения уточним за какво иде реч.

SMP и неговите наследници Inferno (Gen 1 & Gen 2) и Hydra са електро-пневматични платформи, които заместват цилиндърната група във вашия гиърбокс и позволяват пушката ви да изстрелва бибитките с помощта на сгъстен въздух или СО2 (с Wraith прикладния регулатор за М4).

Като еволюция, хронологично-родствената връзка между тези енджини е следната:

Първо излиза SMP, през лятото на 2014-а.

Година по-късно, под общото родово название Evolution Series, Wolverine пускат на пазара първите генерации на Inferno (енджин с центриран нозъл, като за М4, АК и М249) и Hydra (енджин с офсет нозъл, като за SVD, M14, PDR-C). Основната разлика със SMP e в скрития в корпуса на енджина канал за управление на движението на нозъла (а не с маркуче отвън, както е в SMP) и разглобяването на предния цилиндър без нуждата от инструменти, само с ръце.

Имал съм и SMP, и Inferno Gen 1. Няма спор, предизвикателство е да накараш платформа, чийто дизайн се върти около open bolt режима на работа, да стреля много добре. Защо? При open-bolt режима, нозълът в покой стои изтеглен в крайно задно положение, позволявайки на топчетата да се подкачат към хопъпа и да стоят под напрежението на подпиращата ги пружина на мидкапа докато не бъде произведен изстрел. Това води или до дабъл фийд (при хопъп гуми с по-широки и слаби устни), или до неравномерен хоп-ефект по вертикала с изпразването на пълнителя. Последното се получава заради не доброто укрепване на нозъла в енджина, което позволява той да бъде леееко повдиган от натиска на следващите топчета и пружината на пълнителя докато стреляте. Така в началото на пълнителя имате овърхоп, защото нозълът е повдигнат и обдухва топчето повече от горната му страна, а към края на пълнителя, след като напрежението от пружината му е спаднало, имате нормализиране или дори по-слаб хоп-ефект. Говорим за луфт и за изместване на нозъла със стотни от милиметъра, но ако търсим прецизност в стрелбата, това е доста над допустимия толеранс.

При моите инсталации и SMP, и Inferno Gen 1 нямаха проблеми с точността и групираността на стрелбата. Но това струваше много време, изминало в “проба-грешка” кои комбинации от хопъп камера, гума и пълнители ще сработят в конкретната реплика. Време (и пари, и нерви), които доста от еърсофтърите нямат. А и няма логика да ги изискваш, когато изкарваш на пазара продукт, за който са нужни екстра усилия от потребителя, за да работи както се твърди.

През 2016-а, след обратна връзка от потребителите, че имат гореспоменатите сериозни проблеми с тунинговането на енджините да стрелят прилично, Wolverine изваждат втората генерация на Inferno и Hydra, които, изненада!, вече не са само с една движеща се част (нозъла), а е добавен т.нар. “небалансиран попет”, като това е обявено едва ли не като нещо оригинално и чудо невиждано:

Inferno: GEN 2 overview

Технически погледнато, Inferno Gen 2 вече НЕ Е SMP (Single Moving Part). Толкова по темата за “превъзходството над PolarStar”. Ироничното е, че Wolverine правят прехода към “попет и нозъл” след като PolarStar извадиха на пазара техните Jack и F1 open-bolt енджини с попет и нозъл, които нямаха проблемите на първата генерация Inferno. Но от горното видео оставате с други впечатления, нали?

Иновативното в продуктите на Wolverine Airsoft, всъщност, е че работят с един соленоид. Стандартен и доста здрав магнит вентил на МАС (никой досега не се е оплакал, че е счупил соленоида!), който може да изкара без проблеми доста години. НРА енджините за конверсия на AEG преди тях използваха или два соленоида (Fusion Engine), или бяха механични (KUBA T1000, Mancraft PDiK).

КАК РАБОТИ?

В състояние “готовност за стрелба” Inferno Gen 2 е с нозъл докрай прибран назад, като типичен open bolt енджин. Порт 914 на соленоида 930 е затворен и постъпващият през канал 912 от маркуча въздух под налягане е пренасочен през канал 960 и кухината 962 към отвори 966 и 968 съответно в задната 958 и предната 956 половини на оградния цилиндър. Налягането притиска назад буталната част 928, държейки свита пружината 952:

При натискане на спусъка за стрелба, към соленоида 930 е подаден сигнал и той отваря порт 914. Въздухът под налягане преминава през тялото на соленоида и през отвори 946 в цилиндричната глава 944 постъпва в кухината зад буталната част 928. Увеличаващото се налягане зад буталната част 928 я придвижва напред, докато отслабващото налягане пред буталната част продължава да оказва съпротивление, забавяки нейния ход. В този момент пружината 952 започва да се разгъва, освободена от същото това отслабващо налягане, и предната част на нозъла 922 започва да зарежда топче в хопъп камерата:

В крайно предно положение нозълът 922 е спрян от своя ръб 964, опиращ във вътрешната стена на предния цилиндър на енджина. Топчето вече е заредено в хопъпа и изчаква въздух за своето изстрелване. Буталната част 928 все още се движи напред от увеличаващото се налягане зад нея, но по-бавно, заради намаляващото пред нея налягане:

В даден момент буталната част 928 е спряна в своето движение напред от вътрешната стена на предната половина 956 на ограничителния цилиндър. При своето движение напред бутално-нозълният комплекс 920 е отблокирал отвор 966 в задната половина 958 на ограничителния цилиндър и през този отвор нахлува освободен въздух под налягане от задната страна на буталната част 928, давайки допълнителен тласък на бутално-нозълния комплекс 920 за по-бързото му достигане на крайно предно положение. През формирания отвор 970 (между буталната част 928 и цилиндричната глава 944) постъпва въздух под налягане към канала 924 на нозъла 922 за изстрелване на топчето. Отпусканото количество въздух се регулира от dwell времето на соленоида, което определя колко милисекунди той да остане отворен:

За да функционира, Inferno Gen 2 използва шела, спусъка и още малко от частите на вашия гиърбокс,

като ви освобождава от останалите му чарколяци, подхранвайки надеждата, че можете да ги продадете и да си избиете поне маааалко от парите за тая скъпотия. Мда, Inferno Gen 2 се изправя като отговор на въпроса

КОЛКО СТРУВА?

със своите 290$ (320 евро в Европа за най-достъпната и евтина своя версия - Spartan Edition-а, който е САМО за М4). Premium версиите, при които контролният модул е отделен от спусъчната платка, са 370$ или 390 евро. И това не е всичко, за което ще трябва да похарчите пари, за да играете с него. Трябва да си сметнете бюджет и за маркуч, бутилка и регулатор или поне още 300 лева минимум. И малка батерийка. Като успокоение, Inferno-то е много удобно и изгодно за инсталация и ако се питате

В КАКВА РЕПЛИКА МОЖЕ ДА СЕ СЛОЖИ?

то е хубаво да знаете, че един и същ енджин може да вградите в почти всеки гиърбокс шел. Ключова характеристика на енджините е модулност и взаимозамеяемост на частите им. Ако имате Inferno и искате да го ползвате в М14, например, то може да си вземете само преден цилиндър с офсет нозъл и попет от Hydra за М14 и спусъчна платка и сте готови. Това доста улеснява и поевтинява нещата, ако имате реплики с различни гиърбокси и обичате да въртите енджина между тях.

На горната снимка се вижда Inferno Gen 2 с нозъли и спусъчни платки за М4 и за АК. Разликата в размерите на нозълите е най-важното, с което трябва да сте наясно още преди да го купите. Може да се ориентирате какъв нозъл ви трябва като измерите размерите на AEG нозъла и ги сравните с тези на Inferno-то. Има вероятност нозълът, идващ с Inferno-то да е по-къс или по-дълъг от оригиналния за репликата (знаем как се спазват “стандарти” в еърсофта…). Дългият нозъл може лесно да бъде скъсен, но късият трябва да бъде сменен. В първия случай ще имате строшени топчета, скъсани устни на хопъп гумата и/или подбито чело на нозъла. Във втория случай ще имате загуба на компресия и ниска начална скорост.

ИНСТАЛАЦИЯТА

обикновено е бърза и безпроблемна, ако използвате гиърбокс шела, който идва с репликата. Дори нещо да се притеснявате да направите, може да прегледате клиповете с инсталационните стъпки в YouTube канала на Wolverine Airsoft.

Има три неща, на които трябва да обърнете внимание:

Първо: При поставянето на шела с енджина в ресийвъра трябва да погледнете дали нозълът е центриран спрямо вътрешната цев. Това подравняване е ключово за консистентната стрелба. Ако нозълът е накриво спрямо центъра, топчетата ще завиват в същата посока. Подравняването най-лесно и категорично се проверява чрез 5.5 мм-ова ендоскопска камера, закачена през USB за смартфон/таблет или компютър, и пъхната през предния отвор на вътрешната цев, докато самата цев (без гума и камера) е нахлузена във външната цев:

Корекция на неподравнен по хоризонтала нозъл се прави с помощта на стопорни винтчета, завити вляво и вдясно в предната част на шела и фиксиращи го спрямо стените на ресийвъра:

Корекция по вертикала е малко вероятна, но ако е наложителна и сте с М4 реплика първо пробвате с различна последователност при натягане на винта, държащ прикладната тръба и винтчетата, държащи пистолетната ръкохватка. Ако това не помогне, и нозълът е вирнат нагоре, то може да пробиете долната задна част на шела и да навиете стопорен винт, с който да наклоните шела напред спрямо пина над спусъка. Може да се наложи леко да разширите отвора за задния пин в шела:

Подравняването е доста пипкава работа, но без него репликата ще стреля умопомрачително (не в добрия смисъл ;)).

Второ: Спусъкът трябва да има твърд стоп на хода си след като е натиснал палчето на микропревключвателя за стрелбата. Иначе ще го изкърти:

Ако искате да сте с hair trigger mod (къс ход на спусъка за бързи изстрели) ще трябва да повдигнете с нещо задното краче на спусъка така, че челото му в спокойно положение да се приближи повече към микропревключвателя. Също ще трябва да изпилите леко сейфти лоста, за да може в Safe режим да спира спусъка малко преди да е натиснал палчето на микропревключвателя.

Трето: Както при инсталацията, така и в последствие при ползване, трябва да внимавате основно за два риска:

1. прекъсване на кабели, и
2. счупване на микропревключвателите на спусъчната платка.

Правил съм и двете грешки. Поправими са, но няма гаранция, че след ремонта електрониката ще работи както трябва. Трябва и да внимавате и като разкачвате кабелите, за да не ги откъснете от конекторите. Внимание е нужно и при работа с контролния модул, че си е проста чуплива платка в крайна сметка (виждал съм снимки на изкъртени потенциометри). Защото

АКО НЕЩО МУ СЕ СЧУПИ КАКВО ПРАВИМ?

Трябва да сте голям карък, за да счупите енджина, честно! Изключвам повредите по кабели и електроника. Иначе, поръчвате резервната част от чужбина. Цените на спусъчните платки са около 30-на евра, контролният модул е 100-на евра. Кабелите са 20-на евра. Все “приятни” цени. Изключение са О-пръстените, които може да си вземете и от тук, защото са стандартни размери (в мм):

• 1 x 11 - около попета
• 1 x 13 - около попет базата
• 1.5 x 16 - под резбата на червеното тяло
• 1 x 13 - над резбата
• 1 x 13 - около бафъла

ЩЕ МИ КЪСА ЛИ НЕРВИТЕ ДОКАТО ГО ПОЛЗВАМ?

Малко вероятно. Това е един от най-безпроблемните енджини, ако критерий ви е “ръгам маркуча и то стреля”. Най-често срещаният проблем е разместването на О-пръстена около попета, който води до запецване на нозъла в позиция напред и шумно изпускане на въздуха от бутилката. Друга причина за подобен “ефект” е попадането на песъчинка или друга малокалибрена мизерия в соленоида, задържайки го в постоянно отворено положение. И двете причини се отстраняват на терен за под 30 минути.

Късане на нерви може да има, ако не отделите време за

НАСТРОЙКА НА ЕНДЖИНА

Wolverine са заложили твърди стойности за повечето параметри, контролиращи отделните фази на стрелковия цикъл и са оставили на потребителя да настройва само

1. колко въздух да се пуска през нозъла, и
2. каква да е скорострелността на репликата.

Доста по-просто е от настройването на Fusion Engine-а. Самото калибриране е интуитивно чрез два потенциометъра в контролния модул, съответно DWELL и ROF. Интуитивно в смисъл, че ще го правите следвайки интуицията си, като постоянно се чудите “Ся така като го врътнах какво трябва да стане?!” За разлика от Fusion Engine-а тук няма дисплей, показващ текущите стойности на отделните променливи и позволяващ някой с повече свободно време да експериментира и да постне настройките и вие да ги ползвате наготово. Тук най-точната и икономична работа на енджина се постига с реплика пред хронографа и въртене и стреляне, докато уцелите тази позиция на врътката, при която системата пуска въздух точно до момента, в който топчето напуска цевта. По-точно:

1. Усилвате dwell потенциометъра докрай;
2. Настройвате налягането от регулатора до стойност, при която репликата стреля с джаули по-малки или равни на допустимите за нейния клас;
3. Започвате да намалявате dwell потенциометъра с малки стъпки и правите поне 5-6 изстрела, за да отчетете коректно силата на изстрелите при новата настройка;
4. Ако силата на изстрелите не се променя, повтаряте стъпка 3 (все още соленоидът е отворен по-дълго, отколкото е нужно);
5. Ако засечете намаляваща сила на изстрела, значи вече сте подминали оптималната настройка; тогава леееко връщате dwell потенциометъра, за да увеличите времето.

Ако не настроите правилно dwell time ще сте в една от двете възможни ситуации:

• dwell time < оптималния = неконсистентна стрелба с голяма разлика в скоростта на отделните изстрели, водеща до по-къса дистанция на стрелба и различна траектория на всяко топче (различен хоп ефект при различната скорост); репликата е твърде вероятно да стреля във всички възможни посоки.
• dwell time > оптималния = по-малка разлика в консистентността на стрелба, сравнено с предната ситуация; по-лоша групираност, особено ако сте със заглушител, заради пускания въздух след излизането на топчето от цевта - микро “завихрянията” на ненужно пуснатия въздух около топчето, докато е в заглушителя, променят достатъчно хоп ефекта, за да направят по-широка разсейка в последната фаза на полет; по-висок разход на въздух.

Отличителна характеристика на Inferno Gen 2 (както и на всяка НРА платформа) е, че може много прецизно да настроите налягането и времето за пускане на въздух спрямо тежестта на топчетата и дължината и диаметъра на цевта. И лесно да променяте тези настройки при смяна на атмосферното налягане, температурата и влажността на средата, на хопъп групата, на топчетата. Т.е., във всеки един момент, независимо от обстоятелствата, да имате добре стреляща реплика:

Inferno GEN 2 - chrono & test fire

Друго характерно за Inferno Gen 2 е сравнително тихата стрелба, високата надеждност и отказоустойчивост и дълъг интервал на обслужване. Самото обслужване е просто смазване на четири от общо петте гумени уплътнения на всеки 25-30 хил. изстрела (10 плика с по 3к топчета!). Трябва да пазите въздушните пътища от попадане на мръсотии в тях, за да не прецакате магнит вентила. Ако сте немарливи, може да намалите вероятността от попадане на мизерийки в соленоида като ползвате грип-линия с мрежест филтър.