Преди две години Redline Airsoft, известни дотогава основно с техния Firebase НРА еърсофт регулатор, решиха да разширят присъствието си на еърсофт пазара, пускайки НРА енджин във формат “заместител на цилиндровата група”:
Предложението им, N7 енджинът, има няколко добри на теория характеристики, които веднага навяват асоциации с плагиатство, въпреки твърденията на маркетинга им за “уникалност”:
Първо, N7 стреля от истински closed bolt режим. Т.е., стрелковият цикъл при натискане на спусъка е:
- изстрел;
- нозълът се издърпва назад, за да позволи подкачване на топчето;
- нозълът се придвижва напред, зареждайки топчето в хопъп камерата;
- енджинът изчаква сигнал за произвеждане на следващия изстрел.
Това не е уникално. Fusion Engine-ът има тази възможност от години, като дори е предоставена свобода на потребителя да избере дали да конфигурира енджинът да работи в open bolt или closed bolt. Wolverine Bolt снайперският НРА енджин също стреля в режим closed bolt и излезе на пазара месеци преди N7. Closed bolt режимът е по-непретенциозен към хопъп гумите и дава по-консистентна и точна стрелба, заради времето, което осигурява на топчето да се укроти в хопъп камерата след избутването му от нозъла. Недостатък на closed bolt режима е, че ще имате празен първи изстрел след зареждане на пълнителя. Или при навеждане на репликата да видите как зареденото и чакащо изстрелване топче пада от цевта в краката ви.
Второ, N7 не стреля чрез т.нар. direct fire solenoid метод, при който въздухът постъпва в цевта след отваряне на соленоида и подаването се прекъсва при затваряне на соленоида, както е при енджините на PolarStar или Wolverine Inferno и Hydra. N7 използва вътрешна камера с фиксиран обем, която се пълни от регулатора и при сигнал за изстрел механично се запечатва херметически, освобождавайки въздуха в нея за изстрелване на топчето. Това улеснява постигането на перфектна shot to shot консистентност в скоростта на изстрелите, но при многобройните ми тестове с различни хопъп комбинации не видях консистентност, съществено по-различна от тази, която имам с Fusion енджина или с Inferno.
И това също не е уникално. Месеци преди да излезе N7 Wolverine Airsoft бяха изкарали на пазара техния Bolt енджин за снайпери с ръчно презареждане, който също стреля в режим closed bolt и от камера с фиксиран обем. Тази леко конфузна ситуация беше дообогатена с излизането на Reaper енджина на Wolverine, който по същество е Bolt технология в тялото на Inferno. Или едно към едно с N7.
Стрелбата от камера с фиксиран обем е хитро решение, но е същото като стрелбата от цилиндър. При N7 емпирично потвърденият обем на вътрешната камера е ~ 0.625 ci (или 10.2 cm³). Това е приблизително същия обем, който има и цев с диаметър 6.05 мм и дължина 355 мм (логичен избор, отчитайки, че на еърсофт пазара най-масовите реплики са М4 във формат карабина с 14.5" цев). Имайки това предвид, когато играех с 300-милиметрова цев, дали съм бил в overvolume ситуация? Не. Не съм бил. Защото за разлика от AEG цилиндрите, при N7 можете лесно да промените обема на въздуха в камерата като намалите или увеличите налягането, което подавате от регулатора. Времето за пълнене на камерата е фиксирано в контролера и не влияе върху изстрелите, както е при direct fire solenoid енджините. Представете си, че се опитвате да напомпате гума 1) с помпа, работеща с атмосферно налягане, и 2) с компресор. За едно и също време компресорът ще вкара по-голям обем въздух в гумата, отколкото помпата. Същото е и при N7 - при 60 psi ще имаме един обем, при 100 psi, друг обем въздух в камерата. Така чрез прост контрол на входното налягане може да запълните камерата с нужния обем въздух спрямо обема на цевта. Това ви позволява да играете при желаната скорост с една и съща като дължина цев и CQB, и като DMR в гората.
Трето, N7 енджинът може да работи както с електронно управление, така и с изцяло механично управление (т.нар. Milsim версия, вдясно на долната снимка):
Да, това вече е уникално! Няма друг такъв енджин на пазара, който с такава лекота да може да бъде конвертиран от единият начин на управление към другия и обратно. Електронното управление всъщност помага само за два важни момента при стрелбата:
- регулирате колко милисекунди да стои назад нозълът (така коригирате проблеми с бавно подаване от пълнителите);
- можете да настройвате режимите на стрелба (повече за това - в секция НАСТРОЙКА).
НАЧИН НА РАБОТА
“Simplicity is the ultimate sophistication”
Тъй като рекламните съобщения не разкриват достатъчно качествата на N7 (прост и дуракоустойчив дизайн и начин на действие), нека да ги представя тук в контекста на описанието на стрелковия цикъл на енджина. Самият цикъл е представен във версията на енджина с механично управление. Разликата с управлението чрез соленоид е само в прецизността на началото и края на всяка от фазите - при механичното задействане тя зависи от еднаквостта (сила и времетраене) на натисканията на спусъка, докато при управлението с контролер прецизността е програмирана и няма как да ѝ влияете.
В положение на покой и “готовност за стрелба” чрез маркучета 48 и 50 имаме вече подаден в камерата 72 въздух под налягане, който притиска напред задната част 73 на клапана 62. Така предният О-пръстен 64 на клапана е направил херметичен контакт с чашката 66 и не позволява постъпването на въздух към основата на нозъла 60. В същото време О-пръстенът 74 уплътнява и възпрепятства изпускането на налягането от камерата 72:
При натискане на спусъка 20 буталото 46 се придвижва нагоре и отваря фитинга 102 на маркуче 48 в спусъчната група 100. Въздухът под налягане в камера 72 се изпуска в атмосферата през прохода 67, фитинга 65 и маркуче 48. В този момент нагнетеното въздушно налягане в акумулиращата камера 68 е по-голямо от налягането в камера 72 и упражнява натиск върху междинния О-пръстен 75, придвижвайки назад клапан 62. При това движение предният О-пръстен 64 прекъсва херметичния контакт с чашката 66 и позволява на въздухът от камерата с фиксиран обем 68 да постъпи в централната тръбна част 47 на чашката 66, а от там в зоната за разреждане 70 на нозъла 60 и да изстреля топчето 56:
Докато клапанът 62 все още се движи назад, О-пръстенът 75 преминава над нозъл отвора 76, а предният О-пръстен 64 вече е направил нов херметичен контакт, този път с повърхността 79. Този контакт възпрепятства постъпването на допълнително количество въздух през канала 81 (свързан през фитинг 83 с маркуча към регулатора и бутилката със сгъстен въздух) към камерата 68, докато трае изстрелът. Нозъл отворът 76 е свързан със срещуположния отвор 80 под нозъла чрез канала 78. Отвор 80 се пада между О-пръстен 82 в удебелената основна част 84 на нозъла 60 и О-пръстен 85 около външната част на нозъла. Двата О-пръстена създават херметично затворена област около нозъла 60 за въздушното налягане, постъпващо през отвор 80. Дизайнът на нозъла и размерите на О-пръстените са такива, че в този момент силата, необходима за придвижването на нозъла назад е по-малка от силата, придвижила нозъла в предно положение за изстрел. О-пръстен 86 във вътрешната основа на нозъла се движи по стените 88 на тръбата на чашката 66, формирайки нужния херметичен контакт за поддържането на нозъла 60 в предна позиция докато топчето се ускорява и напуска цевта. Докато е в предна позиция, нозълът 60 възпрепятства подкачването на следващо топче 56 през хопъп тръбата 59:
Клапан 62 е вече в крайно задно положение. О-пръстенът 75 вече е подминал нозъл отвора 76 и въздух под налягане преминава през канала 78 към отвор 80 и постъпва в областта 63 около удебелената част на нозъла 60. Налягането между двата О-пръстена 82 и 85 вече е достатъчно, за да започне придвижването на нозъла 60 назад в областта 63, освобождавайки място в кухината 90 пред основата на нозъла. При това движение назад челото на нозъла 94 отблокира тръбата за подкачване 59 и следващото топче 56 постъпва в хопъп камерата 57, готово за зареждане.
При отпускане на спусъка 20 трипътният вентил в спусъчната група се затваря и прекъсва изпускането на въздух в атмосферата. Постъпващият в камера 72 въздух се нагнетява между задната част 73 на клапана 62 и вътрешната задна стена 71 на корпуса на енджина, придвижвайки клапана 62 напред, докато предният му О-пръстен 64 не направи херметичен контакт с чашката 66. При това движение напред О-пръстенът 64 прекъсва контакта с повърхността 79 и отваря път на въздуха под налягане от маркуча да се нагнети в камерата с фиксиран обем 68, изчаквайки натискането на спусъка за нов цикъл на стрелба.
От февруари 2019-а година Redline замениха N7 с подобрена версия: SR-E Lightning (електро-пневматична) и SR-M Huricane (механична), налични в момента за версия 2 и 3 гиърбокси.
Основните разлики с N7 са няколко:
- Новите версии са с редуциран обем на фиксираната камера и са малко по-къси, по-икономични и по-евтини;
- В новите версии е махнато маркучето за подаване на въздух за движение на нозъла назад и е заменено с вътрешен проход;
- При новите версии нозълът e с променен профил (несъвместим с този за N7) и се задвижва назад с помощта на пружина; така при движението напред нозълът трябва да преодолее съпротивлението на пружината, което води до по-плавно зареждане на топчето в хопъпа (един от основните недостатъци на НРА енджините);
- Двата попет компонента от алуминий на N7 са обединени в една част при SR-E/M, направена от месинг;
- SR-E и SR-M не споделят едно и също тяло, корпусите им се различават. При N7 електро-пневматичната и механичната версии използваха едно и също тяло на енджина;
- Електро-пневматичният енджин SR-E може да бъде конвертиран в механичния SR-M чрез милсим кит, но обратното е невъзможно;
ИНСТАЛАЦИЯТА
е много лесна, като отново и тук най-важното за точната стрелба ще е да обезпечите правилно подравняване на нозъла на енджина спрямо хопъпа. За разлика от останалите енджини, нозълът на N7 се задвижва напред само от налягането на въздуха и при проблеми с подравняването може да задира в стените на хопъпа и да имате комбинация от празни изстрели и дабълфийд.
НАСТРОЙВАНЕТО
на версията с контролер е доста тегаво - става чрез използване на определен брой натискания на спусъка за достъп до менюто и за смяна на настройките. Точно както и в Spartan версията на Inferno Gen 2. Само броят премигвания на едно мижаво светодиодче на контролера ви е обратната връзка дали сте уцелили правилната настройка. В контролера може да настройвате:
- Nozzle Dwell - колко време да стои нозълът в задно положение; полезно е при проблеми с бавноподаващи пълнители, по-некачествени топчета или по-резистентни устни на хопъп гуми;
- Semi Auto Max Rate of Fire - колко изстрела на единична можете да направите за 1 или 2 секунди; полезно при DMR реплики;
- Full Auto / Burst Mode - дали репликата да стреля на пълна автоматична или на откоси от по Х изстрела;
- Full Auto Rate of Fire - до колко изстрела в секунда да е ограничена автоматичната стрелба (макс. 40);
- Anti Stiction Pulse - допълнително време, което се добавя към времето на Nozzle Dwell; полезно при по-студено време или в случаите на празен първи изстрел след известно време на енджина в покой.
В общия случай можете да играете без да пипате нищо в контролера - само свързвате маркуча от регулатора и бутилката, настройвате налягането до момента, в който стигнете желаната от вас дулна енергия с топчетата, с които ще играете, и сте готови. Енджинът ще работи в най-оптималното си състояние.
При механичното управление няма нищо за настройване. Колкото по-дълго задържате натиснат спусъка на репликата, толкова и нозълът стои прибрано назад. Ако нямате “бърз спусък” при повечето хопъп гуми това води до дабъл фийд, който се решава чрез смяна на гумата с “червена” на Madbull (уникална гума, между другото, но за нея ще говорим в отделна тема). Нейните три зъбчета след устните успешно предотвратяват навлизането на повече от едно топче в камерата. Milsim версията е ултра здрава и надеждна и не се влияе от атмосферните условия. Не мислите за батерия, дали нещо ще се намокри и т.н. Недостатък за някои играчи ще е липсата на автоматична стрелба. Но за любителите на DMR това ще е перфектно решение, особено комбинирано с регулатор от типа “въздух в приклада”:
През есента на 2018-а година Redline извадиха втора ревизия на механичния спусък, в който са подобрили отчетливостта на отваряне и затваряне на неговия вентил. При първата ревизия можеше да се наблюдава cross bleed при преминаването на спусъка от ненатиснато в натиснато състояние и обратно. Това водеше до проблеми с точността и консистентността, заради изпускането на въздух преди топчето да се е позиционирало в хопъп камерата. Но ако сте с бърз пръст това не би трябвало да е проблем.
И при двете версии, както вече споменах, дулната скорост се регулира чрез увеличаване или намаляване на налягането на въздуха, подаван от регулатора към енджина. Според Redline N7 е по-малко склонен да joule creep-ва, но аз поне не забелязах това да е вярно.
Инсталирате и настроите ли го правилно, ще имате един много добре работещ енджин (в ютюб канала ми може да видите клипчета от игра с N7-цата) , който като
ОБСЛУЖВАНЕ
ще се нуждае единствено от периодично почистване от евентуално попаднала мръсотия и от смазване на гумените О-пръстени. Ако някой от О-пръстените е повреден, от Redline или от техните дилъри може да си вземете сервизни комплекти или да си свалите размера на О-пръстените и да идете от някой наш магазин да си ги купите. Иначе нищо друго в енджина няма да се износи и да изисква подмяна след време. Естествено, трябва да сте внимателни с кабелите и електрониката.
НЕДОСТАТЪЦИ
Сблъсквал съм се само с един - нозълът не е анодизиран и редовно оставя следи от бял прах (алуминиев окис) в хопъп камерата. По-уместно решение за материал за нозъла щеше да е полиоксиметилена (РОМ, delrin), който има същата твърдост като алуминия, но с по-ниска маса. Това щеше да даде едно доста по-плавно зареждане на топчетата в хопъпа и, съответно, по-консистентна стрелба.